— 2 —

Нагазихме в океан от тръни.  Невероятна гледка – бяла-пребяла слана, а над нея стърчат сухите цветове на по-високите. Не ни се излизаше, повъртяхме около час вътре.

На далечния бряг намерихме изоставена бензиностанция. Понечих да почукам, но още непосегнал, вратата се отвори и отвътре се показа вещица.

– Какво искате?
– Какво имате? – Евгени пое разговора.
– Първо, Олга. Разбрана е, мълчи. Ходи последна в колоната. Срива стени, вдига кули, беси злодеи. После – Тайра. Тя ми е най-отдавна. Тайра е лукавица – вие плитки от думи, приспива будните и буди мъртвите, лети. Тоно е дяволица на късмета. Работи самостоятелно, не слуша. Удвоява шанса за успех и намира правилните пътеки нощем. И последно – Малин. Тя е още млада и мързелива, но има пророчески сънища и ги помни и разказва.
– Чудесно, колко е дневния наем на всяка?
– Първите три са по девет, Малин я давам за пет.
– Знаете ли, ние рядко излизаме. Искаме да прекараме добре. Да се разберем така – дайте ни ги всичките за три дни, за по двайсет и пет на ден, а?
– Ние, вещиците не се пазарим.  Предложете отново.
– Добре, осемдесет за всички за три дни.
– Бива.  Кой от вас ще подпише?
– Той! – посочиха ме другите без да помислят дори.
– Момко, навий си ръкава да не го оцапаш. Ето ти нож.

 

към епизод 3 ›››