В крайна сметка поет ли е…

Лейла, в крайна сметка поет ли е Пишурката?

Уважаеми читатели, с помощта на момчетата от футболния отбор на Цвергберг екипът на Бърнинг пийпс успя да спаси Лейла от големи неприятности с дядо Коледа и неговата подривна дружинка. Днес тя отговаря на въпроса на sasskiass:

S: Лейла, в крайна сметка поет ли е Пишурката?

Л: Здравей Сасс! За съжаление Пишурката не е бил поет, въпрос на сантиметри е било.

Непоет
© Animal Planet

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Къде расте магическият чай…

Скъпа Лейла, къде расте магическият чай за моя вълшебен чайник?

Уважаеми читатели! Миналата седмица Бибит ни запита „Скъпа Лейла, къде расте магическият чай за моя вълшебен чайник?“ Лейла, която винаги има отговор за вас, се приготви да отговори, но още не произнесла и две думи, момчетата от Коледната полиция се появиха, запушиха й устата и я отведоха в неизвестна посока.

При това стечение на обстоятелствата се принудихме да зададем същия въпрос на дежурния метеоролог Любка Кумчева. Ето какво ни отговори тя:

Galaxy tea
© NASA

Моля, задавайте своите въпроси и в случай, че успеем да измъкнем Лейла от лапите на Дядо Мраз и шпионската му мрежа, тя ще продължи всяка събота да отговаря на един от тях.

Подаръци

Беше дъждовен петък, тичах по плочките към входа с размахваща се връзка ключове в ръка. Към врата, срещу мен се бе засилил едър силует, който не можах да видя ясно през стената от дъжд…

Беше дъждовен петък, тичах по плочките към входа с размахваща се връзка ключове в ръка. Към врата, срещу мен се бе засилил едър силует, който не можах да видя ясно през стената от дъжд. Стигнахме до входа едновременно. Той беше широк и висок, покрит в тъмнозелен найлонов дъждобран. Не го познавах и реших, че просто се е скрил от дъжда под защитата на входната козирка. Отделих ключа и бързо отворих вратата, само колкото да се промуша, но голямата му ръка се простря над главата ми и подхвана вратата, отваряйки я широко. Обърнах се да го попитам накъде така е тръгнал в моя вход, но не успях.

„Благодаря“, каза той, поглеждайки ме с лъскави кафяви очи и влезе преди мен, докато аз се опитвах да се съвзема. Познах го! Как не го бях познала веднага! Сиво-бяла брада, голям добродушен силует, червени бузи и усмивка, дори увито в червена лъскава хартия пакетче. Беше минала не повече от половин секунда, той още преминаваше покрай мен и аз видях, че теглеше след себе си също толкова зелена количка за пазар. Никога не съм вярвала особенно в Добрия старец с подаръците, но как можех да отрека това, той беше тук, точно какъвто го описваха, но облечен в зелено. Разтреперана се промуших след него и изтичах бързо нагоре по стълбите към асансьора. Скрита зад стената поех дъх и смело надзърнах зад ъгъла, за да разбера какво ще направи сега, ще ме последва ли нагоре? И после го видях. Разбира се, пускаше червено-лъскави подаръци по пощенските кутии, дръпнах се бързо за да не види, че съм го разкрила и се качих в асансьора.

На следващия ден отворих пощата и намерих нова лъскава червена рекламна брошура.