Пийт Маравич и Космическата огнена птица

Хаваите, като островна група, са едното райско място на Земята. Това е известно на всички. Факт е, че когато Бог е майсторял планетата от вълшебен пластелин, оставил двата си палеца, тези на дясната ръка, някъде.

Хаваите, като островна група, са едното райско място на Земята. Това е известно на всички. Факт е, че когато Бог е майсторял планетата от вълшебен пластелин, оставил двата си палеца, тези на дясната ръка, някъде. Съвсем целенасочено, с умисъл. После в това някъде започнал доволно да изпраща подчинените си на оллинклузивна почивка. С временен ваучер, поради леталния изход на обвивките. Некачествен нов пластелин, вероятно. Вторият отпечатък е България.

В рай номер 1 съвсем безгрижно и почти спокойно живееше Пийт Маравич. Безгрижно, защото не работеше, и почти, вероятно заради смущаващото гъделичкане на зачестилите му, нови сънища.

Пийт беше винаги заобиколен от красиви жени и мъже – освен когато не беше на сърфа. Сърф се кара сам. Понякога беше сам и пред фотографа, поискал да го снима с изправен до палмите сърф за поредните сънищни картички „Дриймс“. Тогава спокойният Пийт изваждаше на показ перфектното си тяло и ангелска усмивка. Готика. Щриба вместо щрак и готово. Отново на сърфа. Или в нечие легло.

Сънищата дойдоха като мечта. Мечтите, както знаем, са посичащо реалността мачете. Веднъж Маравич излезе на разходка с мачетето си. Попадна в планината и там видя сняг. Снегът го обсеби със своята различност. Отначало, докато пиеше “спрайт”, Пийт неволно добавяше по три бучки лед към нормалните пет. После дойде вятърът и прибави огромните непалмови дървета, отвеждайки сърфовия му вятър на кафене. Натрупа и сняг. Дълбок зеленикав сняг. Натрупването бе със сантиметър и половина сняг на сън. Така примамливо топъл. Пийт поиска да посети това място. Застана в необходимата поза „лотос“. Сънят предаде молбата му където трябва. После дойде Космическата огнена птица и вдигна Пийт Маравич от сърфа. Отнесе го до снега. Бял, красив и студен. Беше откраднал името.

Фреди и Оскар

– Бързо отикахме годините, а Фреди? Не трябваше ли да продължим с шоуто поне още малко? Ти и аз, по нашите си начини…

– Бързо отикахме годините, а Фреди? Не трябваше ли да продължим с шоуто поне още малко? Ти и аз, по нашите си начини. Какво славно време беше и как само се въртях красиво, дори и в грижите си.

– Това покана ли е, Оскар? Може би искаш да потанцуваме, а хубавецо? Движи се по-бързо сега, че скоро ще ни надушат. И тогава ще се върнем там. Последният път това там ни докара сега тук…

– Мамоооооо! Пак са тук. К’ви са само гнусни. Ето виждаш ли ги, тези две буболечки.

– Недей да викаш, ще събудиш Дориян. Ще напръскам с това новото, аидсол. Сигурна съм, че ще ги тръшне и повече няма да плашат малкото ми ангелче. Ти защо не четеш? Нали ми обеща една приказка днес? Славеят и розата. Уж обичаш тази приказка. Или искаш за великана?

– Няма пък, няма пък! Искам касетката да гледам. Онази старата, с концерта от Будапеща. Където сте се запознали с татко. И сте се целували, докато ви е пял онзи чичко с мустачките. Като на татко. Скриха се, видя ли ги? Офейкаха, зад шкафа. Пръсни и там, моля те. Убий буболечките!

– Спокойно, Брайън. Препаратът ще ги застигне и там. Нали помниш рекламата, която гледахме заедно. А сега чети.

– Отървахме се отново. Какво беше това чудо, дето ни напарфюмираха. Пфуууу, гадост. Фреди, чуваш ли ме? О, не… Фредиииииии!