В крайна сметка поет ли е…

Лейла, в крайна сметка поет ли е Пишурката?

Уважаеми читатели, с помощта на момчетата от футболния отбор на Цвергберг екипът на Бърнинг пийпс успя да спаси Лейла от големи неприятности с дядо Коледа и неговата подривна дружинка. Днес тя отговаря на въпроса на sasskiass:

S: Лейла, в крайна сметка поет ли е Пишурката?

Л: Здравей Сасс! За съжаление Пишурката не е бил поет, въпрос на сантиметри е било.

Непоет
© Animal Planet

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Къде расте магическият чай…

Скъпа Лейла, къде расте магическият чай за моя вълшебен чайник?

Уважаеми читатели! Миналата седмица Бибит ни запита „Скъпа Лейла, къде расте магическият чай за моя вълшебен чайник?“ Лейла, която винаги има отговор за вас, се приготви да отговори, но още не произнесла и две думи, момчетата от Коледната полиция се появиха, запушиха й устата и я отведоха в неизвестна посока.

При това стечение на обстоятелствата се принудихме да зададем същия въпрос на дежурния метеоролог Любка Кумчева. Ето какво ни отговори тя:

Galaxy tea
© NASA

Моля, задавайте своите въпроси и в случай, че успеем да измъкнем Лейла от лапите на Дядо Мраз и шпионската му мрежа, тя ще продължи всяка събота да отговаря на един от тях.

Нещо, но не помня какво…

Скъпа Лайла, забравих нещо, ама не помня какво. Какво са паметта и забравата?

Тази седмица въпрос ни изпраща manypervez:

М: Скъпа Лайла, забравих нещо, ама не помня какво. Какво са паметта и забравата?

Л: Здравей, Ману. Отговорям ти между две домашни, че бях болна и три седмици не ходих на училище. На теория всичко е много просто: едното служи за запомняне на хубавите неща, а другото е когато например искаш да забравиш нещо лошо. Истината обаче е, че хората често ги бъркат, както бъркат умно и глупаво или зелено с оранжево. Защо иначе понякога помним дребни и глупави неща, а забравяме например рождения ден на някое дете, или че е Коледа, или нещо друго вселенски важно?

Някой от вас, драги зрители, има ли какво да каже по въпроса? Аз лично довършвам това домашно и отивам да карам шейна! До следващата събота!

Flowers
© internet

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Подарък по време на Коледа

Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти.

Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти. Имам предвид – някой от близките ми да забрави, другите че не се и сещат – това е ясно. Понякога пък се сещат в последния момент. В такива случаи ми купуват някакъв боклук я от магазина долу, я от бензиностанцията на идване. Ароматизатор, пътна възглавничка, фенерче, бутилка вино – извинете – знам, че виното не е боклук, но все пак аз съм все още дете.

За първи път обаче ми се случваше родителите ми да забравят, че е Коледа.

Какво да ви кажа за родителите ми. Не са лоши, но са малко разсеяни. Иначе са мили, не се караме много. Тая година Коледа се падна в петък. Мама беше излязла някъде пак, а татко се беше затворил в студиото си и репетираше. Чувах стържещите звуци на китарата и измъчените излияния, които излизаха от малката стаичка и не знам защо, но ми ставаше хем тъжно, хем весело. Може би просто такава е неговата музика. Но това е друга тема. Тъкмо се насочих към хладилника, за да си потърся нещо за вечеря и какво да видя: на перваза на прозореца седи едно малко, дребно, коледно човече! Имаше малко бяло лице, с малко, но много червено чипо носле и искрящи от червенина уши, които стърчаха от червената му шапчица. Беше облечено в червени дрешки и стоеше съвсем неподвижно, с поглед вперен в нищото пред себе си.

Приближих се до него и го побутнах леко. Казах му здравей, но то не реагира по никакъв начин. Бутнах го пак, а то просто се премести малко встрани.

– Хей – извиках – Ехоо… – пак нищо.
– Егати апатията – си помислих с известно разочарование. За миг бях повярвал, че това е подарък, изпратен лично от Дядо Коледа, тъй като обективно погледнато наистина бях слушал много.

Изведнъж почувствах нещо. Някъде отвън тъмна сянка се стрелна към прозореца. Чу се пронизителен писък и човечето, както си седеше изведнъж подскочи ужасено. Тъй като съм безстрашен нинджа веднага реагирах. Хванах човечето с едната си ръка, докато с другата нанесох тежък удар с мухобойката по главата на сатанинския прилеп, който ни нападаше. Той се разлетя ужасен. Явно не бе свикнал да среща такъв отпор. Човечето още трепереше в скута ми. Татко ми надникна.

– Какво става?
– Нищо, тате – отвърнах. Не знам защо скрих човечето и от него.
– Добре. Хапни и ела да чуеш нещо.
– Добре, тате.

Каква чудесна Коледа, си помислих, докато галех малкото човече.

Коледно човече
© Basso Pomade