Волф 2 vs Лисица

Учудващо или не днес бях в добро настроение, с едно единствено миниатюрно петънце: обичайната невъзможност да притежавам чисто нова Волф 2*. Но с това съм свикнал. Колегата ми обаче цял ден ме облъчва с апокалиптични новини за трагичното положение на изток: ураганен вятър, двуметрови преспи, затворени пътища, бедстващи хора и спасителни операции. Цял ден метеорологични сводки, статии и репортажи, които от устата му звучаха някак приповдигнато, сякаш държи реч или декламира стихотворение. Няколко пъти го увещавах да млъкне, пях на глас, за да не чувам думите му, докато накрая се случи неизбежното — позитивните мисли се изпариха и на тяхно място се настаниха обичайните съмнения и несигурност.

Вероятно плод на вечната ми фрустрация с Волф двойката, насочих изблика на отрицателна енергия срещу шейната на колегата, достопочтена зелена Лисица – производство 1982 година.

— Лисицата, това е най-ужасната шейна в историята на шейностроението!
— Моля?! — успя да каже той безкрайно учуден от внезапната ми и подла атака.
— Казвам, че Лисиците са ужасни, отвратителни шейни.
— Защо говориш така?!
— Защото са скапани, развалят се лесно, закъсват и са грозни.
— Грозни?!
— Да.
— А ти кога си виждал развалена Лисица?
— Всяка Лисица е малко или много развалена.

Колегата се отказа да спори, но аз все още не се чувствах удовлетворен. Както си стоях на бюрото и си клатех краката взех да повтарям:

— Добрата Лисица е счупената Лисица!
— Има Лисица, има проблем. Няма Лисица, няма проблем!
— Една потрошена Лисица е трагедия, а милиони потрошени Лисица са статистика!
— Адът – това са Лисиците!

Колегата закри ушите си със слушалки. Някак неусетно доброто ми настроение се бе върнало.

––––––––––––––––––––––––
* Не се произвеждат вече.