Четвъртък, 12ти

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите…

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.

Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите. Първо Доротеа ми се обади, че трябвало спешно да се оженим. Слава богу бях закусил, та се съгласих да го направим набързо в обедната почивка.

Нямаше време за църква, затова се венчахме на моста над езерото, дето е до офиса. Свидетели ни бяха една миризливка, две попови лъжички и няколко отровени риби.

– Ако някой има нещо да каже срещу този брак, нека го каже сега! – извиках над езерото. Никоя от рибите не се обади.

Случаен минувач се обърна към нас:
– За първи път ли се жените?
– Разбира се – отговорих му.

Тръгнахме към ресторанта, за да го полеем, но по пътя срещнахме един тип, който изглежда познаваше Доротеа, тъй като я извика по име. Подхванаха някакъв разговор, а аз се отдалечих порядъчно, за да не ги чувам. След малко тя дойде и каза:

– Никога през живота си не съм виждала този човек.
– Но той знаеше името ти.
– Странно е, но наистина не го познавам.
– Но ти говори с него.
– Разговорът беше на общи теми.

В ресторанта тъкмо поръчахме бутилка вино, когато от съседната маса едно момиче стана и се провикна:

– Алберто! Този път няма да се измъкнеш!
– Срещали ли сме се преди? – попитах я изненадан.
– Та ние сме женени, не помниш ли? Оженихме преди шест години!
– Съжалявам, бъркате ме с някого – отвърнах убедено.

Момичето се приближи до мен и ми удари звучен шамар. Изглеждаше доста разстроена и донякъде я разбирах. Доротеа също стана и ме зашлеви. Донякъде разбирах и нея, затова не реагирах. След като бяха успели хубавичко да ми развалят настроението, двете се целунаха, облякоха се и излязоха.

Реших да се прибера в офиса, въпреки, че имах цяла бутилка вино за изпиване. В този момент обаче влезе някакъв непознат човек и изкрещя още от вратата:

– Албертооооо! Приятелю!

За първи път през живота си виждах този човек. Той обаче седна при мен и свойски ме потупа по рамото.

– Как си, друже?
– Настоящата ми жена току що избяга с бившата ми.

Разговорът потръгна от само себе си. Приказвахме на общи теми и съм убеден, че успях да го заблудя, че съм този, за когото ме мислеше.

Блог

Станах сутринта. Погладих кожата си с ръка. Не се чувствах нещастен, тъй като нямах почти никакви грижи…

Станах сутринта. Погладих кожата си с ръка. Не се чувствах нещастен, тъй като нямах почти никакви грижи. Измих си косата с вода на мивката и се озъбих на огледалото. То също ми се озъби, макар и малко сънено.

Времето не беше лошо, не ни очакваше апокалипсис, огнени дъждове, бури от пясък. Обух си обувките и излязох. Колата ми се беше навряла под една друга, по-голяма от нея, но сравнително лесно я измъкнах и подкарах към офиса.

Слънцето блестеше ослепително, както почти винаги, въпреки, че идваше есен. В асансьора срещнах Селма и тя ме поздрави.

– Здравейте господин Льокон.
– Здравейте Селма.

Хубава е тази Селма, няма да е зле някой път да я поканя на бар, а защо не и на басейн, тъкмо ще мога по-хубаво да огледам дупето й.

Опасни връзки

Мониторът замига и се затресе в истерични конвулсии. От вибрациите бюрото подскочи и започна да се отмества бавно настрани със смешни ситни стъпчици…

Мониторът замига и се затресе в истерични конвулсии. От вибрациите бюрото подскочи и започна да се отмества бавно настрани със смешни ситни стъпчици. Алберт се отдръпна назад ужасен. Погледна към съседното бюро, където седеше Джил. Всичко изглеждаше наред при нея, блееше си, забила нос в екрана, както обикновено. За секунда се почуди какво да направи. Посегна страхливо към копчето за рестартиране, но в същия миг от тресящата се кутия изскочи огромна искра и се чу зловещо съскане. Замириса на изгоряло.

Алберт стърчеше и гледаше с недоумение. Компютърът като че ли се кротна за момент и започна тихо да изпуска кълба дим. За щастие всичките му колеги в момента бяха в обедна почивка и само Джил беше останала да работи. Погледна още веднъж към нея. Стоеше си там, нахлузила огромните си слушалки, които обгръщаха по-голямата част от главата й. Как не усещаше поне миризмата! В случая обаче това беше добре – може би щеше да успее да замаже нещата, преди някой друг в офиса да се е усетил.

Поокопити се малко и реши на първо време да изключи компютъра от мрежата. Машината обаче като че ли предвиди какво се канеше да стори и изплю нов гейзер от искри, които за пореден път го накараха да подскочи. Нещо дълбоко вътре в електронното й тяло гръмна глухо и малки пламъчета започнаха да се подават през решетката. Димът се усили.

Алберт усети как изпада в паника. Изтича до тоалетната, кашляйки, но когато стигна осъзна, че няма съд, в който да налее водата. Върна се обратно. В отчаянието си забеляза чашата с чай на бюрото на Джил, грабна я и я изсипа върху огъня. Никакъв ефект. Спомни си за пожарогасителя. Пожарогасителят? Не вярваше, че някога ще му се наложи да го използва. Сигурен бе, че го е виждал някъде. Може би в коридора? Май по-добре щеше да бъде направо да се обади в пожарната. Но кой беше телефонът им? Алберт изруга тихо.

Огънят се разрастваше. Мокетът и бюрото вече горяха и ако продължаваше с това темпо, скоро целият офис щеше да е в пламъци. Реши, че е по-добре да не се прави повече на герой. Погледна към Джил. Бедното момиче най-вероятно нямаше да забележи нищо, не и докато все още чуваше някакъв звук в слушалките си. Джил! Ах, ти, патка такава! Всъщност истината беше, че Алберт я харесваше.

Излязоха навън. Противопожарните аларми най-сетне се бяха включили. Джил хлипаше тихо до него, а Алберт дишаше дълбоко. Какво стана? Нима всичко дойде от този шибан сайт!? Сега щяха да намерят логовете и да го забранят, а той можеше спокойно да започне да си търси нова работа. Прегърна Джил през рамото.

– Спокойно, не е краят на света.