Дружба

Малко след Хавай, Юрий Алексеевич дочу леко потропване отвън. Допря ухо и се заслуша. Ето пак – чук чук! След кратък размисъл, той отговори с еднозначен съветски потроп. Отвън се умълчаха. После събраха силици:

– Откройте, пожалуйста!

Юрий Алексеевич си погледна часовника – оставаха му към 17 минути, беше ги планирал за друго. Реши да се посъветва. След обичайната размяна на любезности и салюти, връзката прекъсна. Половин дузина неподозиращи една за друга наземни станции се покриха с дебел слой паника. Една от тях, за по-сигурно се самовзриви. Юрий трябваше да решава сам. Отвън вече нервничеха:

– Ну, откройте, я стучу уже полчаса! Здесь холодно!!!

Минута за размисъл.

– НУ ТЫ ЧЕ, СУКА? ОТКРОЙ!!! Я ТЕБЕ ПО-РУССКИ ГОВОРЮ, ЗДЕСЬ ОЧЕНЬ ХОЛОДНО, ПОН’МАЕШЬ?

„Да какая же я сука?“ – помисли си Юрий Алексеевич. – „Лайка сукой была, да. Белка тоже. И Майка и Елка и Булка… об Анке не хочу даже вспоминать. А я гражданин, пилот. Ведь Вы сами сука, стучите и…“

Отвън се раздаде непоносимо тропане и непреводима игра на думи. Под ударите на обстоятелствата, Юрий Алексеевич реши да отвори Люка за Домашни Любимци. Знаеше какво си навлича с това решение, но пое отговорността.

След няколко минути го издириха:

– Товарищ Гагарин, все в порядке? Мы Вас потеряли.
– Да, все хорошо.
– Рад, рад! Ладно, через минуту начнем спуск.
– А я не хочу – продума тихо Юрий Алексеевич. И изключи.