Като малък в семейството ми всички смятаха, че притежавам големи таланти. Ахкаха и охкаха над рисунките ми, а дори не бяха виждали богатата ми колекция от порнографски скици. Освен да рисувам, много обичах да сглобявам причудливи конструкции от най-различни играчки, та всички единодушно сметнаха, че от мен ще излезе гениален архитект.
По-малкият ми брат вървеше след мен и непрекъснато се опитваше да ми подражава. Веднъж прерисувах едно момиче от един календар. „Съблякох” я, разбира се, прикрих недостатъците ѝ, подчертах достойнствата ѝ. Имах толкова добра техника, че скицата стана по-хубава от оригинала: перфектен ретуш, драматична светлина, загадъчен поглед, по-топла усмивка, по-големи гърди.
Брат ми също реши да опита, но дали заради възрастта или нещо друго всяка безпогрешна извивка, всичко, което при мен излизаше грациозно и леко при него се получаваше изкривено, тромаво и недоразвито. Накрая взех двете рисунки и ги сравних. Поне имаш стил, излъгах, тъй като наистина го смятах за бездарен.
По-нататък, за да продължим да се развиваме и въпреки, че брат ми рисуваше по-зле и от Ван Гог, родителите ни ни записаха на курс по рисуване. Именно там срещнах онази преподавателка, която един ден ми каза, че той рисувал по-добре от мен и да съм взимал пример от него. Тогава се прибрах вкъщи и реших повече да не се занимавам с рисуване.
Още несвързани истории
Победителите не ги съдят
Лили пресече без да се оглежда и задъхана спря на банкета. Извади от ръкава червило и се намаца чак до веждите. С леко приличие изтри около очите за да си сложи грим. Не се разплака, съжалявам. Просто седна в крайпътното и замига...