Манол и Мануш

На Манол всичко му е наобратно. А на Мануш — не. Мануш го е ударил на живот и блее по полята, като куцо пиле — домат. Манол, обаче, срича живота. „До-ко-га“ и така нататък. Даже самото начало е страшно.

Манол си е задал цели в живота, които не може да огледа даже. Например, иска да спи на сал. Или да преде злато. Луда работа, няма идея какво може. Но от безинтересните луди работи, като псуването при конфликт. В заключение, Манол не ни е интересен.

Мануш, о Мануш, спи следобеден сън, с чорапи. И даже тапи за уши, нос, гърло си слага. Понякога се задушава и умира. После се вдига post mortem и ходи да гледа докъде го е докарал Манол. Разбира се, това отнема малко, твърде малко време, тъй като Манол е в първото квадратче.

Манол уби Мануш един ден. С тесла и вежди. Първо го прикотка с тесла, после го задуши с вежди. После го погреба под стария такова, точно до малката бреза. Сега всеки ден му слага венци от венчелистчета на маргаритки. А нощем Мануш става и ги разчиства, защото има алергия.

Ако Манол и Мануш не бяха братовчеди, всичко би било нелепо. Сега е просто комично, на моменти пошло. Край.