Веднъж майка му на Пердуто го хванала да клечи под масата.

— Дуто, какво правиш там, излез веднага! — изкомандвала го тя.

Момчето се изправило срещу нея. По носа му имало прах.

— Подслушвам модемите, мамо.

Майка му въздъхнала. Защо момчето ѝ не можеше да бъде като всички останали деца?

— Нямаш ли си по-добро занимание, Дути?
— Как така по-добро??
— Би могъл да излезеш, да се видиш с приятели…
— Но те пушат марихуана, мамо — казал с равен глас малкият Пердуто, докато гледал майка си право в очите.

Тя се нацупила и излязла от стаята, а Пердуто отново се заврял под бюрото си и допрял глава до мигащото с малки червени светлинки устройство. Дочул тихите им гласчета:

— Бийп?
— Бийп.
— Бииииийп, биииийп, бииийп…

Момчето бързо написало няколко реда в тефтера си и пак долепило ухо.


Още несвързани истории

Златната кофа

Хорхе минаваше пред бюрото ми и спря, както обикновено да разменим няколко реплики. Той много добре знае, че когато съм със слушалки нищо не чувам, но въпреки това винаги спира да си побъбри...

Read More

Индиго

Аз съм малко дървено човече
В гора от латекс
В гора от латекс

Read More

Добрият син

Из "Забележителни истории за надарени деца"
Имало едно време в Нова Зеландия едно дете, което поискало от баща си да му купи касичка...

Read More

Чудовището Еее

Миналата седмица следобяд помолих колегата ми да свърши една дребна работа. Той обаче за пореден път започна да се оправдава...

Read More


Privacy Preference Center