-Това е. Почукай!
-На тази ли?
-Да.
Чук-чук.
-Не отваря.
-Опитай пак!
Чук-чук.
-Нц. Явно го няма.
-Тук е, видях го да се прибира.
-Може да е излязъл.
-Може.
-Ще пробвам още един път.
Чук-чук-чук.
Този път вратата се отваря.
Показва се млад господин, облечен, сънен.
Изглежда ни един по един и пита неопределено:
-Мен ли търсите?
-Добро утро! Нали Вие сте…
Влиза си и тръшва вратата. Ние – в антракт.
-Да почукам ли пак?
-Май няма смисъл. Да дойдем пак утре.
-Едва ли ще е по-различно.
-Така е. Да пробваме на другата врата.
Десет стъпки надясно. Чук-чук.
На вратата – господинът от първата врата. Ние – в шаш.
-Извинявайте, имаме грешка.
Тогава се отваря първата врата и се показвам аз!
Гледам известно време как се отдалечавамe с другия
и след това се прибирам.
Още несвързани истории
Ивчо на спирката
Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой...
Ще те намерят!
Първо реши, че Сахара е подходящо място. Там сгушена сред дюните никой нямаше да може да я намери. Но се разколеба. Прекалено ярко се открояваше с лилавата си рокля върху светложълтите пясъци...
Един обикновен ден на един необикновен охлюв
"Кибрит, макара, туба лепило, лупа... Какво още трябваше да взема?" - се зачуди охлювът, докато се спускаше бавно по предното стъкло на колата на Драго. "А, да, термостата!", сети се...
Слънчоглед
Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
- Ставай, Пенчо, дойдох.