Пътят на калта

„Кал да ядеш!“- викна подире ми дядото. Аз се прибрах разплакан, но майка ми се разсмя и ми обясни, че това е благословия, а не проклятие. Седнах в скута ѝ и тя ми обясни що е „теракота“. Да ви разкажа накратко и аз…

„Теракота“ е когато младите от втори етаж не чуват какво им викат старите от двора. И то не винаги, а само при лошо, кално време. Тогава звукът се стеле ниско, затова недочуват; има „теракота“.

В православната традиция „теракота“ се казва на прага пред църквата. По качеството на „теракотата“ можеш да съдиш за свещеника и паството.

„Стара теракота“, пък, викат на черпака за боб. И пак като църковния – ако е качествена, значи домакинята често е пробвала гозбите, защото не може да им устои.

Имаме случаи на „теракота“ и при вълците, в северното полушарие. Наблюдавано е и описано от академик Лихачов преди да подаде оставка. „Вълците“- пише Лихачов – „зиме спят по-дълго, заради фазите на Слънцето. И като се размърдат напролет имат засилена нужда от вода. Но понеже снегът се топи и реките преливат, вълчите водоизточници пресъхват – заради кръговрата на водата – и вълците се принуждават да ближат дъната им в продължение на часове. Местните ловци наричат тези излъскани дъна „теракота“ и по тях се ориентират за броя и състава на вълците в района“.

А числеността на вълците намалява, уви!