От известно време привечер под прозореца някакъв тип и крещи в мобилния си, че обича светия дух. Когато дойде за първи път излязох да му кажа да се премести. Но щом чу, че говоря на него, ускори крачка и се отдалечи. Извиках: И не идвай повече — но или не ме чу, или се направи че не ме чува — след десетина минути пак беше на същото място, крещейки по-разпалено. Полека привикнах с присъствието му и престанах да го забелязвам.

Тази вечер излязох да пуша и той отново беше там, крещейки възбудено „LO QUIERO, LO QUIERO“. Заваля. Бързо се отдалечи и след малко чух блъскане на врата и бял пикап се отдели от редицата паркирани коли и изчезна в нощта. Пушех, предпазвайки фаса с ръка.