От известно време привечер под прозореца някакъв тип и крещи в мобилния си, че обича светия дух. Когато дойде за първи път излязох да му кажа да се премести. Но щом чу, че говоря на него, ускори крачка и се отдалечи. Извиках: И не идвай повече — но или не ме чу, или се направи че не ме чува — след десетина минути пак беше на същото място, крещейки по-разпалено. Полека привикнах с присъствието му и престанах да го забелязвам.
Тази вечер излязох да пуша и той отново беше там, крещейки възбудено „LO QUIERO, LO QUIERO“. Заваля. Бързо се отдалечи и след малко чух блъскане на врата и бял пикап се отдели от редицата паркирани коли и изчезна в нощта. Пушех, предпазвайки фаса с ръка.
Още несвързани истории
Кашик бърн
20.10.2010
Тарльо и Сърцето излязоха от артелната щастливо усмихнати - единият хванал палка шпек и самун селски хляб, а другият щайга с домати. Спогледаха се и се разхилиха...
Ивчо на спирката
12.01.2010
Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой...
Четвъртък, 12ти
13.11.2009
Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...