Част две от три

Буреняк нито обичаше да задава въпроси, нито обичаше него да разпитват. Не го вълнуваха нещата, които вълнуваха повечето от връстниците му. Не го интересуваха нито футбола, нито момичетата, нито учението, нито радио-управляемите самолети. Единственото нещо, което обичаше да прави е да прекарва свободните си часове в една малка и облепена в пурпурни тапети стая в мазето на старата си къща. Никой, дори собствената му майка, не знаеше какво крие момчето там.

Една сутрин Буреняк станал, облякъл се, закусвал и излязъл за училище. Току пред дома си срещнал облечена в черни дрипи прегърбена старица, която го поздравила и му рекла:
— Хей, Буреняк, искаш ли да ти продам една тайна?
— Каква тайна искаш да ми продадеш, бабо? — попитало момчето.
— Една тайна, която си изгубил много, много отдавна.
— И каква е тази тайна?
— Искаш ли да знаеш кой е баща ти?

Буреняк я изгледал с разочарование.

— Бабке, аз тази тайна не съм я губил, а нарочно я изхвърлих.

Вещицата замигала объркана и започнала да заеква:

— Но… как е възможно? Това е най-скъпата ми тайна! Не искаш ли да знаеш??!
— Не, но искаш ли да ти кажа какво наистина искам? — Тънещи в мрака на гъстите вежди и парцаливите забрадки, очите на бабата се разширили от ужас.
— Искам да те превърна в малко бяло котенце!

Едва дочакала последната дума, старицата се обърнала и закуцукала надолу по улицата, издавайки тихи викове за помощ.

 

към трета и последна част ›››


Още несвързани истории

Издухване

Още една безкрайна нощ. Уж да се приспя, а попаднах на най-тъжния филм на света. Как е възможно един абсолютно непознат човек от другия край на света да преживее абсолютно всичките ми най-кошмарни страхове?

Дочети си

Метал сънища

Силвия не просто се събуди. Тя отвори рязко очи и толкова отчаяно се опита да си поеме дъх, че тялото ѝ се изви като дъга и се издигна на цяла педя над леглото...

Дочети си

Животът на Теменуга

- хмм - каза Тя недоволно.
- мхм - каза Той, за да обори нейното подозрение.

Дочети си

Пътни Препятствия

Докато завъртах ключа в металната врата се замислих за деня, който беше отминал. За островчето сред градския трафик, на което стоях оглеждайки се безизходно за такси...

Дочети си


Privacy Preference Center