Тайната стая

Не че има как да се знае със сигурност, но от всички бебета по света Буреняк трябва да е било най-мрачното. Той често избягваше ехото на призрачните гласове, които витаеха из къщата като се затваряше в една малка и облепена в пурпурни тапети стаичка, долу в приземния етаж.

Един следобед, както често се случваше, когато беше първа смяна, той слезе по стълбите и спря пред вратата на своята тайна стая. Огледа се хубаво да не би случайно някой да го е проследил, вкара ключа в ключалката и бавно го завъртя. От полуоткрехнатата врата заструи мека жълта светлина, а въздухът се изпълни с тихо жужене. Буреняк внимателно протегна крак, за да не се сблъска с нещо и още преди да прекрачи прага стотици малки пухкави бели котенца се оплетоха в него, покатериха се по раменете му и започнаха да се прескачат едно през друго.