Първа част от три

В днешно време повечето бебета се раждат в нови и хубави болници, където всичко е чисто и има много лекари, които се грижат за тях. Има и такива обаче, които се раждат в усойни и мрачни къщи. Там сводовете са високи, а електричеството слабо и крушките едва смогват да понацапат с жълтата си светлина пространството около себе си.

Именно такъв бе случаят с Буреняк. Така го нарекоха съседките, които помагаха при раждането, заради навъсения вид, с който се появи на този свят. Майка му така и не предложи нещо по-добро.

Буреняк растеше мълчалив и сериозен. В училище не блестеше, но и нямаше проблеми. С прилежност и дисциплина компенсираше липсата на всякакъв интерес към учебния процес. Пред суровия му и пронизващ поглед дори учителите свеждаха очи. Повечето от тях гледаха да имат колкото се може по-малко взимане-даване с детето.

А дали този поглед не бе наследство от изчезналия му баща? На този въпрос можеше да отговори единствено майка му, но тя така и никога не го разкри. И точно в това се състоеше драмата — никой в махалата не бе виждал майката на Буреняк да общува с непознат мъж. Носеха се какви ли не слухове, но те или не достигаха до момчето, или то просто не им обръщаше внимание.

Един ден пред училището го причакали няколко деца. Едно от тях му подало лист хартия, на който имало рисунка на голям черен козел.

— Хей, Буреняк, я кажи, дали това не е баща ти? — попитало детето.

Буреняк наистина бил мургав и черноок, но извън това друга прилика между козела и него нямало. Той се приближил до детето и му прошепнал в ухото:

— А ти искаш ли да те превърна в малко бяло котенце?

Очите на малкия хулиган се разширили от страх и всички деца се разбягали ужасени.

 

към част две ›››