Как знае един революционер, че…

Zdravei Layla, i az iskam da pitam neshto. Kak znae edin revolucioner, che revoliuciata mu e uspeshna?!

Тази седмица Лейла отговаря на един стар въпрос на нашия читател Anonimen:

А: Zdravei Layla, i az iskam da pitam neshto. Kak znae edin revolucioner, che revoliuciata mu e uspeshna?!

Л: Е как!? Еми като не знае да пита! Ама че въпрос. Нали затова съм тук!

Как знае един революционер...
© Guide to manliness

Моля, ако не ви се чака присъдата на времето задавайте своите въпроси към Лейла и всяка събота тя ще отговаря на един от тях.

Ден на детето

– Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
– Толкова зле?

– Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
– Толкова зле?
– …аз, който намирах решения на всеки проблем, още преди дори на някого да му е хрумнало, че може да се появи. Аз, който се грижех за мир и разбирателство, който ден и нощ обмислях какво може да им потрябва, какво би могло да им се случи! Но няма кой да го оцени.
– Така става понякога, не се ядосвай.
– Забравиха всичко веднага щом изскочиха на улицата. А да знаеш само какви обидни неща викаха! Срам ме е да ги повторя. Откъде са ги научили не знам. Нямам думи!
– Ужас! Всички ли излязоха навън?
– Първо само най-големите калпазани, но после и другите се поведоха по акъла им. Накрая всички 36 щъкаха по улицата. Пълна суматоха! Едвам ги прибрахме.
– Как се оправихте?
– Както обикновено – изчакахме да огладнеят и ги примамихме с със закуска. Крем-кисéл.
– Успокоиха ли се?
– За малко, знаеш как става. Наядоха се, поспаха малко и креснаха пак. Не искали повече следобеден сън, не можели да акат в гърнета и такива подобни. Глезотии!
– Ужас!
– А да знаеш какви взеха да ги дрънкат – чули-недочули от родителите им – революция, профсъюзи, милиция, вериги, агрегати.
– Ясно, така е – всичко накуп преработват в тази възраст.
– Накрая не издържах и си тръгнах дори по-рано. Добре че тук, в Западен парк на вилата, ми нямат номера. Въобще не искам да се занимавам. Нека се пооправят малко сами, ще се видят в чудо и ще се откажат.
– Ами ако запалят нещо като преди?
– Тогава най-добре ПОЖАРНИТЕ ДА ДОЙДАТ!!!

В капан (фотосесия)

Фотосесия, вдъхновена от реални събития, случили се с живи същества около вас.

В капан
© Basso Pomade

В капан
© Basso Pomade

В капан
© Basso Pomade

За повече информация: В капан

В капан

Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче…

Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче, а между книгите в библиотеката са заклещени кравички, кученца, тигърчета и други животни от зоопарка. Струва ми се, че под вратата на тоалетната се промъква мишчица и че зад оградата на строежа пасе динозавърче. Струва ми се, че в шахтата пред входа чувам плача на затворено дете и че под гумата на джипа е затиснато бяло коте.

В банята пък, веднага щом светна лампата и виждам как цели тълпи дребни същества се шмугват в отдушника, завират се в под легените или се изнизват през сифоните. Все ми се ще да им кажа да не се страхуват от мен, че аз съм на тяхна страна, но няма как – за толкова кратко време.

Не разбирам – не може ли да се отворят всички врати, да се извадят всички неща от чекмеджетата, да се заравнят стълбите и да се съборят оградите? Защо трябва половината живи същества на тази планета да бъдат хванати в тези капани и да чакат някой от нас, бързайки да свърши следващата си работа, да ги освободи за малко от тежестта, която ги притиска?

В капан
© Basso Pomade

Още по темата: В капан (фотосесия)

Бунтовници с фунийки

Оня ден с едни приятелчета сформирахме бунтовническа група. За съжаление въоръжението ни не беше кой знае какво…

Оня ден с едни приятелчета сформирахме бунтовническа група. За съжаление въоръжението ни не беше кой знае какво. Имахме само някакви сламки, през които трябваше да изстрелваме едни миниатюрни фунийки, които обаче повече приличаха на смачкани топчета хартия. Някакси се оставих да ме убедят, че са дяволски опасни и смъртоносни.

Направихме засада до една крайпътна кръчма и зачакахме. По едно време пристигна правителствен джип с войници и ние изненадващо изскочихме от храстите и започнахме да ги обстрелваме с хартиените топчета. За съжаление повечето дори не успяха да стигнат до тях, а пък тия които все пак уцелиха не предизвикаха нищо друго освен недоумение в очите им. Момчетата бързо се окопитиха и започнаха да стрелят по нас с истински пушки, като ни принудиха да бягаме през полетата.

Вървях доста през житата, докато стигна до крайпътния киносалон за второкласни филми, където за първи път срещнах Афродита, чиято идея беше всичко това. Исках да й кажа, че още от самото начало съм си знаел, че тия фунийки хич не струват. Прожекцията обаче вече беше започнала и не можех да различавам лицата, затова се наложи да остана да догледам филма, който не беше лош.