Горският сладнец обича влажни места. Расте край гъби и лишеи и се храни с тях. Есенно време се примъква до гнездата на прелетните птици и там прекарва зимата. Напролет отново се смъква в топлите сенки на крайградските пущинаци.
Ловният сезон за сладнеци започва в първата седмица на юни и продължава до Никулден, въпреки че практически е невъзможно да ги намериш веднъж почнали да гнездят. Като държавна собственост, те са защитени от Закона за Защита на Държавата, а ловът им е уреден с подзаконов акт. Актът е таен, което прави ловът им хоби на малцина посветени. Йонко и Йовко са сред тях.
– Да седнем малко. Уф, че се изпотих.
– Остана ли кафе в термоса?
– Па требва да има малко. Чекай.
Половин час по-късно, почти допили чашите си, двамата са видимо доволни – Йовко тръска лулата си, а Йонко пикае недалеч, с гръб към него. Раниците им са на земята. Йонко се връща.
– Йове, сега ние хубаво си одиме с тебе тука, а що ли чини булката ти, а? Ха-ха-ха! Малко палавичка ми се вижда.
Дима реши, че ѝ е писнало да бъде мида. Замисли се дълбоко и реши да стане керемида. Не ще вече да лежи на мътното дъно и да я боли ревматизма, ами иска да се пече на ачик високо по покривите...
За да може да функционира коректно, този сайт използва т.нар. "бисквитки" (cookies). Разглеждайки този сайт, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ съгласно нашата Политика за използване на “бисквитки”. Научи повече ›
