Дима реши, че ѝ е писнало да бъде мида. Замисли се дълбоко и реши да стане керемида. Не ще вече да лежи на мътното дъно и да я боли ревматизма, ами иска да се пече на ачик високо по покривите. И тръгна Дима към университета да се изучи за керемида.

Следва продължение… (но след много време, понеже мидите, заради известни анатомични затруднения, умеят да ходят само страшно бавно)

Продължение: Стигна Дима след точно 36 месеца в университета и от обикновена мида се изучи за един семестър за червена гланцова керемида. Взе си дипломата и се запъти по света да дири ачик.

Следва продължение… (т.е. не следва, защото керемидите поради известни анатомични затруднения хич не умеят да ходят на ачик)

 

Мида
© WNVEH

Още несвързани истории

Четвъртък, 12ти

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...

Дочети си

Алгоритъмът ми е свиня

- Спрете, спрете... - не разбирах какво става. Преди секунди бях на бюрото си, заровен в ексела, сортиращ клетките на безкраен спредшийт с длъжниците на компанията...

Дочети си

Ежедневието

Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...

Дочети си

Махорка

Когато гризкам от клоните на стария дъб в двора, понякога се сещам за дядо ми. Не го помня много добре, изчезна по долините, когато бях малък...

Дочети си


Privacy Preference Center