Соломон погледна с мили очи брат си и го попита отново за кожата.

– Казах ти, няма да обсъждаме това. – Кайро беше непоклатим.

Соломон преглътна сълзите си, свали огърлицата от врата си и я остави на ниската масичка. След това излезе и затръшна вратата без да се обърне. Кайро усети нещо нередно и стана. Когато се показа, от Соломон нямаше и следа. Кайро се изпоти не на шега, върна се и си седна.

Десет години по-късно го застигна новина – Соломон му съобщаваше, че вече не се интересува от него. Кайро се успокои, опъна крака на табуретката и усмихнато загледа кожата на стената.


Още несвързани истории

На граф Мишкин

Под приказките на господин Любозрителен, двете мишки заспаха...

Read More

Епитафия за един приятел

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Read More

Играта

Къщата беше на брега. Беше стара, разхвърляно красива. С годините променяше цветовете си, но никога не изневери на любовта си към морето. Протягайки се протяжно в сянка през пясъчната ивица, къщата отиваше на плаж...

Read More

Кашик бърн

Тарльо и Сърцето излязоха от артелната щастливо усмихнати - единият хванал палка шпек и самун селски хляб, а другият щайга с домати. Спогледаха се и се разхилиха...

Read More


Privacy Preference Center