– Добър ден!
– Мордор!
– Евентуално.
– На поразия!
– Хм…
– Казвам ти!
Млъкват. Адвокатът отпива от общата чаша.
– Това с транзакциите няма как, просто не става.
– И какво правим? – нервно.
– Склад.
– Марина няма да ни пусне.
– Коя беше Марина?
Погледи към различни прозорци на стаята. После погледите се срещат.
– А Динко?
– Динко е леке.
– Брат ми е.
– Брат ти е леке.
– Сестра ти е заспа.
– Майка ти е…
– Сетих се!
Става. Обикаля го два пъти и пак сяда. Напрежение.
– Какво се сети.
– Нещо за сестра ти.
Гризане на нокти.
– Ами значи няма да стане.
– Аз ти казах!
– Да. Ще тръгвам тогава.
– Момент!
– Какво?
– Майка ти ме помоли да ти предам това писмо.
– Мерси! Чао!
– Чао! До после!
Още несвързани истории
Началото
17.09.2009
Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...
Четвъртък, 12ти
13.11.2009
Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...
Един ден на Иван Иванич
17.09.2010
Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща - обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода...

