На тази дата, някъде в неясното бъдеще...

Не обичам да спя, докато нещо докосва носа ми, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях...

По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен.

Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...

„Аз чувствам наслада, вървя и четя виталозите”, ехтеше шлагерът в главата ѝ под шарената сянка на Виталожкия лес...