— 2 —

Днес в двореца една от ловните хрътки побесня. Не стана ясно какво е, може би заек, а може би друга горска гад, но малко след като Щраус и ловната дружина се прибра, кучето започна да вие и да тича в кръг. Щяха да го застрелят още тогава, но Щраус помоли да изчакат до сутринта и тогава да преценят състоянието му.

Едва ли някой, дори самият Щраус, щеше да отдели повече внимание на случката, ако не беше зловещото безпокойство, което обхвана всички ни малко след залез слънце. Воят на кучето стана нетърпим и заглуши вечерния оркестър, който по това време все още репетираше на двора. В името на спокойствието и доброто храносмилане заповядах на двама от слугите да отидат и да го застрелят.

Скоро ужасният вой престана и повечето от нас забравиха за инцидента. В 7 часа балната зала беше пълна с прегладнели благородници, които се надвикваха, насред шум от блъскащи се чаши и тракане на прибори и чинии. С други думи, вечерята течеше по съвършено нормален начин, до момента, в който вратите се отвориха с трясък и побеснялата хрътка връхлетя като обсебена в залата. Тя скочи върху дългата маса, прекоси я по цялата ѝ дължина, поваляйки чаши, подноси с храна, свещници — въобще всичко, което се изпречи на пътя ѝ, преди да скочи право през стъклата на последния от западните прозорци, този който водеше навън, извън границите на двореца.

— То избра свободата — проплака контеса Гонфалониери.

Обща въздишка на облекчение премина през огромната, отрупана с храна маса. Слугите се захванаха да чистят стъклата и никой в този момент не разбра, че кучето, в шеметното си бягство бе успяло да ухапе една от придворните дами, 19 годишната Вийет, дъщеря на ерцхерцога на Ингелщадт – Людовик. От уплаха и учудване тя не издаде и звук, само набързо погледна изпод фустите си, за да види двете малки червени дупки от задната страна на бедрото си.

 

към епизод 3 ›››