Владо седи по зимна пижама на дивана, дъвче белени фасове, че му свършиха цигарите, и гледа унило дъсчения под. Кофти е положението – няма два лева една бира да ме почерпи, затова не ми се обажда. Сашето, брат му, стърчи на балкона, пие вода от шише и плюе долу. Така е от две седмици – не остана котка суха, почнал е гълъбите. В един момент засиява:
– Брат ми!
– Оу!
Влиза си.
– Хрумна ми нещо.- Сашето е по идеите.- Кажи ми само тази работа при Емил още ли е свободна?
– Коя?
– Е дето ми каза миналата седмица, говорили сте…
– Па май да.
– В понеделник да му се обадиш, чу ли! Взимаш я!
– Ама…
– Я извади шаха! Сега ще ти обясня. Реди! Аз съм с белите.
Владо реди.
– Готово.
Сашето сяда отсреща и една по една маха всички свои фигури, оставя само царя и пешките.
– Аз почвам. B2-B4. Ти си!
– Какво да…?
– Просто играй!
Владо тревожно тръска глава. Но играе. Офицер и кон са минали средната линия, пешките са се поомешали.
– Кой е с черните?
– Аз.
– Не, брат ми, не си ти. Черният цар е Емил. Ти играеш за него. Схващаш ли?
– А ти защо…
– Сега ще видиш! Атакувай смело, не ме жали!
Първа бяла пешка напуска.
– А така, и царицата, чудесно. Това, както се сещаш, е оная щука Ели, жена му.
Сашето е видимо доволен от развоя на играта.
– И сега, когато нещата изглеждат доста добре за черните, идва нашият ред! Ти, брат ми, вече играеш с мен. Обръщаш посоката и късмета на Емо Мардата почва да чезне… Един ход на офицера и жена му е аут.
Владо гледа дъската, чопли зъб.
– Саше!
– А?
– Мат си, бате…

Още несвързани истории
Ивчо на спирката
12.01.2010
Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой...
Едно важно откритие
15.12.2009
Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени...
Мари Х
15.09.2009
Един спокоен неделен следобед майка му на Пердуто заварила неговите приятели, Басо и Рамзес, да разговарят в уютната кухня на приземния етаж на дома ѝ. Те си хапвали бисквити и пиели чай, докато...