Le Roi est mort!

Владо седи по зимна пижама на дивана, дъвче белени фасове, че му свършиха цигарите, и гледа унило дъсчения под. Кофти е положението – няма два лева една бира да ме почерпи, затова не ми се обажда. Сашето, брат му, стърчи на балкона, пие вода от шише и плюе долу. Така е от две седмици – не остана котка суха, почнал е гълъбите. В един момент засиява:

– Брат ми!
– Оу!

Влиза си.

– Хрумна ми нещо.- Сашето е по идеите.- Кажи ми само тази работа при Емил още ли е свободна?
– Коя?
– Е дето ми каза миналата седмица, говорили сте…
– Па май да.
– В понеделник да му се обадиш, чу ли! Взимаш я!
– Ама…
– Я извади шаха! Сега ще ти обясня. Реди! Аз съм с белите.

Владо реди.

– Готово.

Сашето сяда отсреща и една по една маха всички свои фигури, оставя само царя и пешките.

– Аз почвам. B2-B4. Ти си!
– Какво да…?
– Просто играй!

Владо тревожно тръска глава. Но играе. Офицер и кон са минали средната линия, пешките са се поомешали.

– Кой е с черните?
– Аз.
– Не, брат ми, не си ти. Черният цар е Емил. Ти играеш за него. Схващаш ли?
– А ти защо…
– Сега ще видиш! Атакувай смело, не ме жали!

Първа бяла пешка напуска.

– А така, и царицата, чудесно. Това, както се сещаш, е оная щука Ели, жена му.

Сашето е видимо доволен от развоя на играта.

– И сега, когато нещата изглеждат доста добре за черните, идва нашият ред! Ти, брат ми, вече играеш с мен. Обръщаш посоката и късмета на Емо Мардата почва да чезне… Един ход на офицера и жена му е аут.

Владо гледа дъската, чопли зъб.

– Саше!
– А?
– Мат си, бате…