И тази седмица не мина без драма! Лейла получи два въпроса от вечният си враг Койла, изпратени през двата ѝ лакея pronenkoff и Славето. Ето въпросите:
Скъпа Лейла искам да те питам нещо. Какво е да си риба, истинска риба живееща в планински поток с разпенени кристални води?
Лейла, можеш ли да ми кажеш защо птичките пеят?
Абсолютно подъл удар, нали?! Но Лейла успя да запази равновесие! Ето нейният отговор:
Л: Койла, каква приятна изненада! Знаех си, че не ти достига финес и фантазия да сготвиш подобаващо дори и една гозба! Изпращам ти малко по pronenkoff, а на Славето продиктувах тази наша стара семейна рецепта:
Пиле по рибарски
1 стрък кервиз
1/2 зъб от син кит
1 руло паяжина
1 с.л. фондьотен
2 очи на риба-щука
3 капач. зехтин
1 пеещо пиле
финес и фантазия (т.ч.)*
1 бут. водка “Кристал”
полезни зеленчуци
сол на вк.
Обличаш пилето като риба, като използваш финеса, фантазията и останалите продукти, фламбира се за 1 секунда и още докато пее се сервира с много полезни зеленчуци и остатъка от водката “Кристал”. Наздраве и весели празници!
—
* т.ч. – технически чист, Койла, не три чаши!
Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота (или друг произволен ден) Лейла ще отговаря на един от тях.
Досега в шоуто…
Как да защитим парите си по време на…
Здравей Лейла, как да защитим парите си по време на...
Защо продължавате да пишете, след като никой…
Здравей Лейла, чудя се просто защо продължавате да пишете, след като...
За киното и ходенето до тоалетната
Здравей Лейла, когато си на кино, кога е по-добре да се отиде до тоалетната...
Ей сега или след малко?
Здравей Лейла, кое настъпва по-рано: "ей сега" или "след малко"?
Хубаво ли е децата да бият…
Здравей Лейла, според теб хубаво ли е децата да бият родителите си?
Какво ще стане с мен, ако…
Лейла, отговорите ти са толкова хубави! Не знам какво съм правил преди да те срещна! Не знам какво съм закусвал и как съм живял! Ако умреш, какво ще стане с мен?
Къде отиват всички писма…
Знаеш ли къде отиват всички писма без или с недосатъчна марка?
Откъде идват и докъде стигат…
Скъпа, Лейла! Много време се чудя откъде идват и докъде стигат мислите?
Паяците гледат ли…
Здравей, Лейла! Питах се дали паяците гледат звездите нощем и въобще знаят ли за Млечния път?
Малко за Смуглия Шаро…
Здравей, Лейла. Можеш ли да ни разкажеш малко за Смуглия Шаро, идолът на Д. Стефанов? Беше ли наистина толкова добър, колкото казват? Много благодаря.
Къде расте магическият чай…
Скъпа Лейла, къде расте магическият чай за моя вълшебен чайник?
Как знае един революционер, че…
Zdravei Layla, i az iskam da pitam neshto. Kak znae edin revolucioner, che revoliuciata mu e uspeshna?!
Когато дойде онзи ден, Големият!, дали ще мога…
Здравей Лайла, исках да попитам, когато дойде онзи ден, Големият!, дали ще мога да ям мед колкото си искам без да надебелявам?
Защо майсторът пали на ръка…
Мила Лейла, защо майсторът пали на ръка уличните лампи?
Може ли да живее човек без Интернет?
Тази седмица въпрос задава нашият читател и приятел Алберт Конус.
Защо сме родени?
Днес имаме един доста лесен въпрос, но някакси не е редно да го пропускаме.
Когато ти се пее…
Имам въпрос. Какво се прави, когато ти се пее, но не е прилично да се обаждаш, защото всички са заети с много сериозни неща?
Голяма пица със спомени и емоции
Днес никой нищо не ме попита, затова сама се попитах - дали хората вече не знаят всичко, което им е необходимо?
Колко струва свободата?
Днес въпрос ни задава Мария, която наскоро бе отвлечена в центъра на София от...
Мога ли сам да се…
Здравей, Лейла. Няма кой да ме гушка. Питам се, дали мога сам да се гушкам?
Космосът на магълите
Здравей, Лейла. Искам да знам докъде стига космосът на магълите?
Какво се случва с хората след като умрат?
Тази седмица Лейла отговаря на въпрос на Basso Pomade.
Най-забавното нещо на света
Първи въпрос в шоуто задава инж. д-р Г. Тончев от София.
Aйде сега, чак пък лакеи 😀
Хуан Агапето – 29 годишен и никога необичан – отвори куфара, извади везаната плащеница и каза:
– Ще я подаря на жената, която ще ме посрешне първа.
Слънцето измъчваше земята, както беше правило последните триста години, а хората живееха като бледи сенки на отминало величие.
Тук, на земята на Амидио – свидетелка на десетилетни битки, на величави победи и на безброй пропилени животи.
Местните не му повярваха. Те не вярваха ни никого. Не вярваха на доктора, когато им израждаше децата и им желаеше късмет, защото не смятаха че животът е късмет, не вярваха на испанските свещенници опяващи техните мъртъвци,
защото не смятаха, че смъртта причинява безвремие. Не вярваха и на океана, нищо че им носеше прехрана и плодородие.
-На мен ще повярват, каза Хуан Агапето на слизане от кораба.
…..
Четиридесет и пет години по-късно Хуан Агапето умря в прегръдките на жената която винаги беше обичал и която щеше да обича и след смъртта си.