Какво е да си риба и защо пее…

Какво е да си риба, истинска риба живееща в планински поток с разпенени кристални води и защо птичките пеят?

И тази седмица не мина без драма! Лейла получи два въпроса от вечният си враг Койла, изпратени през двата й лакея pronenkoff и Славето. Ето въпросите:

P&С(К): „Скъпа Лейла искам да те питам нещо. Какво е да си риба, истинска риба живееща в планински поток с разпенени кристални води?“ и „Лейла, можеш ли да ми кажеш защо птичките пеят?“

Абсолютно подъл удар, нали?! Но Лейла успя да запази равновесие! Ето нейният отговор:

Л: Койла, каква приятна изненада! Знаех си, че не ти достига финес и фантазия да сготвиш подобаващо дори и една гозба! Изпращам ти малко по pronenkoff, а на Славето продиктувах тази наша стара семейна рецепта:

Пиле, облечено в риба

1 стрък кервиз
1/2 зъб от син кит
1 руло паяжина
1 с.л. фондьотен
2 очи на риба-щука
3 капач. зехтин
1 пеещо пиле
финес и фантазия (т.ч.)*
1 бут. водка “Кристал”
полезни зеленчуци
сол на вк.

Обличаш пилето като риба, като използваш финеса, фантазията и останалите продукти, фламбира се за 1 секунда и още докато пее се сервира с много полезни зеленчуци и остатъка от водката “Кристал”. Наздраве и весели празници!

shark

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

* т.ч. – технически чист, Койла, не три чаши!

неолиберална закуска

Не пропускайте новата невероятно вкусна рецепта от нашия забележителен съдружник.

неолиберална закуска
© lary sparrow

продукти за двама: 8 яйца, 50 г олио, 1 л прясно мляко, 450 г кисело мляко, 3 с.л. извара, пармезан.

сварете твърдо 6 яйца. нарежете ги на филийки около 5 мм всяка. пригответе панировката, разбърквайки останалите 2 яйца. нарязаните филийки ‘изкъпете’ в панировката и поставете в предварително нагорещената мазнина. пържете до златисто и от двете страни.

за айрана смесете кофичка кисело мляко с 1 л прясно мляко. разбъркайте добре, прибавете изварата, пармезан на вкус, както и останалата
панировка. консумирайте охладен.

да ви е сладко!

очаквайте „таратор с прясно мляко и тиквички“, а за по-находчивите предстои публикуването на социо-лингвистичния очерк „мекици бухти понички донъти – изследване в дискурса на кулинарния материализъм“.

Без рецепта

– Абе, каква рецепта бе? Нямам рецепта. Какво значение има от какво съм болен и болен ли съм изобщо? Искам да си купя това лекарство, това е. Кой Ви говори за лекуване?

– Абе, каква рецепта бе? Нямам рецепта. Какво значение има от какво съм болен и болен ли съм изобщо? Искам да си купя това лекарство, това е.  Кой Ви говори за лекуване?
– Как? Лекарствата са за…
– Стига глупости! Имам колекция, казах Ви вече. С един пич от Словакия си менкаме и с един от Канада, също. Вчера разбрах, че е излязъл тоя Неозарезан плюс и днес идвам да си купя – за моята колекция и на тях да им пратя.
– Но, господине, не можем така просто да Ви продадем…
– Какъв е проблема? Това, че съм здрав ли?
– Не, но…
– Трябва да се разболея, може би и да намеря някой подкупен лекар да ми напише рецепта, това ли трябва да направя?
– Не, но лекарствата…
– Ама казвам Ви пак – не ми трябват това нещо като лекарство. Не ми пука изобщо какво лекува. Ня-ма-да-го-пи-я! Просто е ново, нямам го и идвам да си го купя. Петдесет кинта за три опаковки, ето!
– То е по 15.97.
– Окей, дайте ми три опаковки, здръжте си рестото и да се разотидем, а?  Става ли, а?
– Добре. Три, нали?
– Да.
– Заповядайте.
– Ей! Ето, че може да се разберем! Довиждане!
– Довиждане, приятен ден.

– Какъв е тоя Нео, какво беше?
– Не знам, не съм го чувал. Дадох му три блистера Металон.
– Хаха, верно?
– Тъпанар!  Идва и ми крещи тука! Имал колекция, дръжки! Кварталът се напълни с наркоманчета, добре че са неграмотни.  Дай ми нещо за кръвно!

Промяна на перспективата

Веднъж докато ги нямаше техните, с моя приятел Пердуто си играхме на готвачи…

Веднъж докато ги нямаше техните, с моя приятел Пердуто си играхме на готвачи. Първо правихме фонетична супа, а после той започна да тъпче някакви риби в един буркан.
– Знаеш ли защо се слагат така? – попита ме той.
– Не, кажи защо – Бях уверен, че той знае всичко.
– Защото така светът се обръща с главата надолу.

Невъзможни пълнени охлюви

Понякога си мисля, че познавам по-малкия брат на Басо Помада. Понякога дори мисля, че може би аз съм по-малкия му брат. Например винаги съм искал да мога да рисувам…

Понякога си мисля, че познавам по-малкия брат на Басо Помада. Понякога дори мисля, че може би аз съм по-малкия му брат. Например винаги съм искал да мога да рисувам, а и имах опити в еротичните скици, макар че определено телата бяхa непропорциoнални. И никой никога не ми е казвал че мога да рисувам. Освен веднъж.

Седяхме в една от многото градинки и пиехме кисело вино. Покрай нас преминаваха стотици минувачи – забързани бабички и младите им и хубави генетични двойнички. Аз пушех ужасно много, мисля че целта ми беше да изчезна в облака от дим и смрад от евтините ми цигари. Понякога кашлях и мислех че трябва да измисля нещо друго, по-драматично.

И тогава към нас се приближи хубава жена, някъде към трийсетте и ни попита за огънче. Имаше нещо неестествено в цялата работа, например това, че се случваше за пръв път някой да ме заговори, а на тази пейка в парка съм седял и пушил с години. Помня когато огромния дъб отсреща беше вишна и цъфтеше в бяло. Бях видял повече от едно поколение да прохожда и да се продънва в дън земя. Бях видял всичко онова което по принцип не е желателно да се вижда и някак е систематично избягвано в ежедневието.

– Имате стил – каза тя – видях ви как рисувате снощи.

Мълчаливо угасих фаса и запалих нова цигара.

– Не помня да съм рисувал снощи – казах. Не бех рисувал снощи или по скоро не бях рисувал откакто бях малък негодник.

– С какво се занимавате?

– С нищо. Убивам времето.

Неловка тишина. Знаех че би трябвало да кажа нещо. Би трябвало да… нарисувам нещо, поне да се подпиша на бял лист.

– Е тогава аз ще тръгвам. – Каза.

– Добре – знаех че бях пълен глупак, всичките тези цигари на тази пейка, цялата скука и поза е напълно безмислена.

Тя си тръгна.

– Почакай – казах аз докато я настигах задъхвайки се. – Аз не мога да рисувам. Никога не съм можел.