На любим концерт на НГ в 113+ ми се танцуваше. Но седях с две загледано-заслушани глави в Скута. На близък приятел и близка приятелка. Не мърдах. Галех в такт.
Скут, какво би ни разказала за себе си?
Само важното.
Какво е важното за теб, Скут?
Приятелството.
Как се ражда и живее приятелството, Скут?
Без кръв, с растящо П и добри спомени.
Пазиш ли спомени, Скут?
Завинаги.
Колко Приятелски глави помниш в себе си, Скут?
Колкото може повече.
Всички ли са минало?
Всички са завинаги – минало, настояще и бъдеще заедно.
Не ти ли тежат толкова време и големи П-та, Скут?
Щяха, ако ги виждах празни.
Ти виждаш, Скут?
О, да. Чудесна интергледка.
Благодаря за нея, Скут!
Не ставай, щом ти е уютна.
Още несвързани истории
Златната кофа
07.08.2009
Хорхе минаваше пред бюрото ми и спря, както обикновено да разменим няколко реплики. Той много добре знае, че когато съм със слушалки нищо не чувам, но въпреки това винаги спира да си побъбри...
Блог
01.09.2009
Станах сутринта. Погладих кожата си с ръка. Не се чувствах нещастен, тъй като нямах почти никакви грижи...

