Хер Макаренко се чуди дълго дали да отвори очи тази сутрин. Беше се научил да прави всичко със затворени очи, не искаше да го влачат за свидетел за всяка глупост. Все пак ги отвори.
От тавана го гледаше камера, също като вчера. Изплези ѝ се наум и стана. Отиде до вратата да прибере пощата. Освен обичайните сметки видя и един син правителствен плик. Отвори го и леко се сепна – имаше 36 часа да смени името си.
Още несвързани истории
Абсолютно продължаващи
„Аз чувствам наслада, вървя и четя виталозите”, ехтеше шлагерът в главата ѝ под шарената сянка на Виталожкия лес...
Случайни изменения и липса на време
Открай време се каня да сложа край на тая работа. Имам желание всичко в живота ми да е наред. И не само да ставам на време за работа. Не само да се измивам добре и да се привеждам в удобен за възприемане вид...
История на ухото
Набираме се с всичка сила, малко приплъзваме по завоите, но никой не пада. Още малко и ще стигнем до вратата. Отваря се навътре...
Четвъртък, 12ти
Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...
