Веднъж, докато подритвахме боклуци по улицата, с Пердуто намерихме малка прастара книжка с пожълтели страници и протрити кожени корици. Най-отпред пишеше с големи архаични букви: „Архитектура на шегата“, а отдолу с малко по-малки, но пак толкова архаични: „Правилните шеги в правилния момент“. Никъде не пишеше нито автор, нито издателство.

В публикацията ни от 19 Август 2009 година вече ви предложихме кратка извадка от този любопитен сборник. Днес ви представяме нова, вече станала класическа шега. Тя ни разсмива, поставяйки под съмнение абсолютната стойност на всяко едно твърдение, чрез алюзия за ограниченото ни разбиране на собственото ни битие. Нейната универсалност я прави подходяща за почти всеки разговор. Намира се на страница 18.

Страница 18:

Твърдение:
— А е Б.

Отговор:
— Б, Б, колко па да е Б?

Опитайте и вие, приятели!


Още несвързани истории

Контесата

Сестрата на Мишо, Капка, се конти всяка сутрин по два часа. Не пасе трева тя. Знае, че два часа контене сутрин носи успех и късмет. Неясно кога и с кого, но е сигурно...

Read More

Едно важно откритие

Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени...

Read More

Червено

Към средата на горичката, Червената Шапчица реши да поспре за малко, за да си намести изкуствените мигли...

Read More

Пълзейки по пътя

- Ако имах кола, сега щях да ни закарам да спим на вилата. Птички, тишина...

Read More


Privacy Preference Center