Какво е да си риба и защо пее…

Какво е да си риба, истинска риба живееща в планински поток с разпенени кристални води и защо птичките пеят?

И тази седмица не мина без драма! Лейла получи два въпроса от вечният си враг Койла, изпратени през двата й лакея pronenkoff и Славето. Ето въпросите:

P&С(К): „Скъпа Лейла искам да те питам нещо. Какво е да си риба, истинска риба живееща в планински поток с разпенени кристални води?“ и „Лейла, можеш ли да ми кажеш защо птичките пеят?“

Абсолютно подъл удар, нали?! Но Лейла успя да запази равновесие! Ето нейният отговор:

Л: Койла, каква приятна изненада! Знаех си, че не ти достига финес и фантазия да сготвиш подобаващо дори и една гозба! Изпращам ти малко по pronenkoff, а на Славето продиктувах тази наша стара семейна рецепта:

Пиле, облечено в риба

1 стрък кервиз
1/2 зъб от син кит
1 руло паяжина
1 с.л. фондьотен
2 очи на риба-щука
3 капач. зехтин
1 пеещо пиле
финес и фантазия (т.ч.)*
1 бут. водка “Кристал”
полезни зеленчуци
сол на вк.

Обличаш пилето като риба, като използваш финеса, фантазията и останалите продукти, фламбира се за 1 секунда и още докато пее се сервира с много полезни зеленчуци и остатъка от водката “Кристал”. Наздраве и весели празници!

shark

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

* т.ч. – технически чист, Койла, не три чаши!

Кит

Преди няколко дни се случи – беше ясно, че ще се случи, неизбежно си беше просто – на Земята цопна извънземно.

Именувайте ме Внивех. Преди няколко дни се случи. Беше ясно, че ще се случи. Неизбежно си беше просто. На Земята пристигна извънземно. Нямаше нищо тайно в това. Всички го видяха. Беше огромно като кит. И приличаше на кит. Но много по-голямо. И по-бяло. Цопна право в Тихия океан. Опръска всички. Главата му стигна до бившите Филипини. А опашката до бивша Панама. Потопи половината земна суша. От Япония остана да стърчи само Фуджисан. До огромното му око. Което съзерцаваше оцелелите там японци. Които се правеха, че не са чували за китолов. Грийн пийс ги обвини за всичко. 36 000 венециански гълъби останаха бездомни без площад. Пустините отново станаха морски дъна. Варна никога повече нямаше да има проблеми с уличната чистота. За Америките стана леко неудобно. Понеже то имаше много газове. Учени започнаха да изчисляват кога ще се изчерпи кислорода на Земята. Накрая решихме да го убием. Разбира се. Изпратиха мен. Хвърлихме всичко. Но се оказа, че не можем. А вече бяхме започнали. Получи се много неудобно. Грозна гледка. Океанът стана червен. Навсякъде. Дори на подводния нос Добра надежда нямаше нищо добро вече. То първо хриптеше. После започна да вие. Накрая – да реве. Чуваше се навсякъде. Всички съжалявахме. Аз се мразех. Оказа се, че само сме го одраскали. За щастие. То беше още малко. Искаше само да си играе. Накрая дойде Баба му и го прибра. Обичало да скача в големи локви. А баба му беше по-голяма и от него. И по-обла. И по-бяла. Някак си се радвах. Че не сме се опитвали да убиваме нея.

кит
© WNVEH

Ще те намеря, където и да си

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й…

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й. Лили се нацупи от липсата на внимание и си свали горнището на банския, но това май на никого не направи впечатление. Смъкна босите си карака шумно от стола и затупурка по дървения под надолу към морето. Притича по горещия пясък и с плисък се метна с главата надолу в спокойната вода… половин секунда по-късно излезе покрита с водорасли и кисела физиономия, една медуза да има в морето и тя ще свърши в нейния бански. Свали си долнището с рязко движение и махна малката лепкава нахалница. Усети тишината настъпила по цялата плажна ивица, усети стотиците погледи впити в нея, вдигна глава и трескаво се опита да разбере причината за внезапното, вече нежелано внимание на всички върху нея. Мамка му! Опашката й се беше показала отзад, мамка му! В замръзналото удивление на тълпата, барманът прескочи с една ръка плота и се затича към нея по пясъка с нечовешка грация. По пътя натисна нещо около гърдите си и кожата му се разцепи, зелена и блестяща под августувското слънце. Лили беше щастлива, махна с опашчица и двамата заплуваха заедно към шамандурата.

Лили и динозаврите, II

… Лили наивно реши да се изправи и тогава изведнъж наистина й стана гадно, за една секунда в главата си чу собствения глас да пищи ясно и високо, само дето наум. Това отдолу беше лигаво…

… Лили наивно реши да се изправи и тогава изведнъж наистина й стана гадно, за една секунда в главата си чу собствения глас да пищи ясно и високо, само дето наум. Това отдолу беше лигаво. Лили мразеше всичко лигаво, можеше само да й покажат на снимка камък с гнусни водорасли с малки буболечки по тях и Лили направо изпадаше в истерия, а сега беше ама точно под нея, под корема й, по-гадно нямаше как. Лили пое въздух дори в бузите си и се опита да се задържи над гадорията, бавно и внимателно на ръба на повърхността на водата започна да гребе назад към спасителния бряг, ама тъпото лигаво нещо се залепи вече на цялата й повърхност. Лили изкочи от водата и се опита да стъпи на нещото, но се подхлъзна и се оказа седнала по болезнен начин върху камъка. Може би от водораслите, но не беше толкова твърд колкото очакваше, даже беше притеснително мек някак. Гаден, лигав и мек, изпищя, ужасена започна да реве и хлъзгайки се тръгна по камъка из водата към брега, пързаляше се, ревеше и се тресеше от ужас, съзнанието й не работеше, при всяко падане докосваше лигавия камък, скачаше от погнуса правеше една крачка и пак падаше, и все плачейки, тресейки се търчеше към палатка на някакви си 20 метра от нея на свещения сух пясък.

Стигна някак, дръпна ципа, сви се на кравай и започна да се опитва да се събуди, в поза ембрион стискаше ръцете си към тялото докато я заболя – нищо. Сигурно вече беше будна, другите бяха отвън и се плацикаха във водата. Да! Така беше сега даже ги чуваше как се плискат, изкочи щастлива и …
…..
…..
?????
!!!!!!
… и заплака, даже вече не се трогна, само се ядоса, отвън си седеше един динозавър и се плацикаше в плиткото мъчейки се да изпълзи право към нейната палатка. На Лили наистина и писна, ако ще умре поне палтката да й оставят, тъпо, но това сигурно обземаше и хората по време на война за „отечеството“. Намери си дватата метални фенера и се приготви да наложи 20 метровия синьо-зелен нещастник подобен на жираф с плавници вместо крака, мухльо мижав! …

to be finished

Проблеми с мащабите

Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата…

Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата. Горе на скалата триста мравки отдъхнаха дружно и се отправиха бързо обратно към мравуняка. Дневното разчистване едва започваше. Всеки ден рано сутрин намираха отвора си засипан с мъртви тела и всеки ден ги изхвърхяха в морето от скалата. Това се бе повтаряло толкова много дни, че надолу по вертикалните стени на камъка на места полуизгнили, сбръчкани и избелели от слънцето тела, като извратени растения покриваха ръбовете.

На следващия ден, Пенчо открадна поредната нова кукла на сестра си и я зарови в пясъчника.

Обява

Не че е лесно да караш колело, но не е и кой знае колко трудно. Поне не е нещо, с което бих тръгнал да се хваля…

Не че е лесно да караш колело, но не е и кой знае колко трудно. Поне не е нещо, с което бих тръгнал да се хваля. Но не и в този случай, затова направо ще си го кажа: аз карам страхотно! Ако изобщо в нещо ме бива в тоя живот, това е да карам колело. Мога да стоя изправен на една гума и ей така на място да си подскачам, кеф ти на предната, кеф ти на задната. Мога да слизам и да се качвам по стълби. Мога да изкачвам планини и да пресичам реки. Мога дори да карам по отвесни стени, макар че не го правя често, че хората се стряскат. Мога да прескачам над пропасти и да карам по поляни. Мога да плувам с колелото в океана и да ловя риба. Изобщо аз много обичам колелета, но най-вече си обичам мойто си колело, което е розово и има малка лепенка с батман. Бях го оставил на двора тази сутрин и само се качих за пет минутки до къщи, да си взема сандвича и като слязох гледам – няма го. Затова много ви се моля, ако видите някой да продава или да кара такова колело като мойто, розово и с лепенка на батман, моля ви се – обадете ми се, защото наистина много го обичам.

Промяна на перспективата

Веднъж докато ги нямаше техните, с моя приятел Пердуто си играхме на готвачи…

Веднъж докато ги нямаше техните, с моя приятел Пердуто си играхме на готвачи. Първо правихме фонетична супа, а после той започна да тъпче някакви риби в един буркан.
– Знаеш ли защо се слагат така? – попита ме той.
– Не, кажи защо – Бях уверен, че той знае всичко.
– Защото така светът се обръща с главата надолу.

Разсеяността е вредна

Не можех да приема всичко толкова лесно. Втора седмица откак се бях „събудил“ насред кръстовището, вече започвах полека да проговарям местния език. До един източен ресторант ми позволяваха да бъркам…

Не можех да приема всичко толкова лесно. Втора седмица откак се бях „събудил“ насред кръстовището, вече започвах полека да проговарям местния език. До един източен ресторант ми позволяваха да бъркам в кофите и да вадя пресни остатъци, а вечер ми сервираха цяла порция димяща супа с някакви кълнове и ориз.

Всъщност няма от какво да се оплаквам, не съм сигурен какъв съм бил преди, не мисля че никога не съм говорел местният език и дори не знам къде съм. Вечер става доста студено, и затова спя до отдушниците на метрото от които лъха топлина.

Всичките ми опити да заговоря местните завършват с дребни монети (понякога банкноти) в ръката ми. Много са състрадателни, но винаги бързат. Знам че биха ми помогнали, ако знаеха как. Точно като мен.

Приятен летен ден, лежа си на една пейка в парка и гледам необичайната фауна. Деца играят с огромни роботизирани надуваеми животни в които има нещо смътно и познато.

Вчера си запалих цигара за първи път – не мисля че съм пушил преди да се случи каквото и да ми се е случило. Днес смятам да опитам пак. Трябва да има някаква полза щом вече има и машина за пушене на работното място.

Към мен се приближава възрастен мъж със смешни дрехи – предполагам някаква униформа. Може би е полицай. Започва да издава нищо неозначаващи звуци. Опитвам се да му опиша ситуацията си но само нещо като:
– Амуууууууу – излиза от устата ми. Опитавам пак, този път с цялата си концентрация:
– Амгуу-уууу

Няма полза и от тая работа. След известно време той си уморява и тръгва.

Единственото което не мога да си обясня са рекламите тук. Всичките са с риби. Големи риби, малки риби, червени и бели, тъжни и весели. Анимирани, живи, говорещи и с блеснали очи. Както и миризмата на познат парфюм, която понякога идва от отдушниците на метрото.

Наводнения

Тази нощ сънувах как почти от всяка тръба вкъщи тече вода…

Тази нощ сънувах как почти от всяка тръба вкъщи тече вода.
После сънувах как морето влиза през прозореца.
После сънувах, че тавана ни е море.
После сънувах, че всяка риба е всъщност аквариум, от който тече вода.

И плюс едно

Огромни риби бавно плуваха над главата ми. Явно беше някакъв аквариум. Не знаех как бях попаднал тук. Но и не знам защо това не ме притесняваше…

Огромни риби бавно плуваха над главата ми. Явно беше някакъв аквариум. Не знаех как бях попаднал тук. Но и не знам защо това не ме притесняваше. Ще се оправя някак – може би не ми се случва за първи път. Може би това е нормално и се случва и на хора, като тези надолу по коридора – млада двойка със дъщеричката си на две или три години. Детето явно се интересуваше повече от някакво винтче във стената, отколкото от фантастичната гледка над главата му – акули, морски костенурки преминаваха мудно, а далече отгоре лъчите на тропическото слънце се пречупваха в повръхността на водата.

Закрачих надолу по коридора – да, помнех кой съм, майор Федор, секретни служби. Как е възможно да забравя… Хмм… Имаше нещо притеснително, но фантастичната картина наоколо някак правеше всичко далечно и нереално. Инстинктивно потърсих портмонето си, извадих го и започнах да преглеждам набързо всички карти и документи който носех – всичко изглежда беше наред. Както и да е, какво пък, сигурно на всеки се случва. Огромни риби плуваха над главата ми. Изглежда беше някакъв аквариум.