Рожден ден

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число.

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число. После го промених да е на 25-то число, когато получавам заплата.

Снощи беше първият ми рожден ден по новата система. Беше доста приятен. С Коко цяла нощ обикаляхме, играхме билярд, ходихме на казино и накрая на стриптийз бар. Чак на сутринта установих, че съм профукал цялата си заплата, когато Имелда ми остави поредния си тлъст списък за пазаруване. Налагаше се спешно да измисля нещо.

Работата ми не е кой знае какво. Маркетингов специалист съм. Ето например какво работих днес. Взех списъка с продукти за пазарене, които ми бе оставила Имелда и го разпечатах. После изрязах с ножица всяка отделна поръчка и сложих листчетата в една празна кутия. Разбърках ги хубаво и ги занесох на шефа ми. Той бръкна, извади едно и го прочете на глас:

– Торба кроасани – каза той и ме погледна.
– В една торба има десет кроасана – поясних аз – Намисли си число.
– 888 – каза Лендън – А защо е всичко това?
– Нарича се декомпониране на пазарната реалност, шефе.

Лендън се замисли.

– Джордж, имаш ли нужда от почивка?
– Не, шефе, но ми трябват малко пари.
– Но нали вчера получихте заплати…
– Имам рожден ден, шефе.
– Кога?
– На 19.
– Хм. Не беше ли някъде около Коледа?
– Беше.

Лендън бръкна в портфейла си и извади няколко банкноти.

– Мога да ти дам 80.
– Шефе, ти си ужасно мил човек.
– Няма нищо. Ще ти ги удържа следващия месец.

Уругвай

Страхотно. Планът ни с Джордж мина успешно. Влязохме при Лендън малко преди обяд, аз с тениска на Нелсън Мандела и с нарисувано на бузата южноафриканско знаме…

Страхотно. Планът ни с Джордж мина успешно. Влязохме при Лендън малко преди обяд, аз с тениска на Нелсън Мандела и с нарисувано на бузата южноафриканско знаме, а Джордж с жълто зелена плетена шапка, завързано около китката шалче и малък касетофон, от който тихо звучеше провлаченият глас на Боб Марли.

– Здравей шефе! От името на групичка ревностни патриоти и верни почитатели на футболния отбор на Южна Африка (тук му бутнахме едно листче с герба на страната и подписите на десетина колеги), бихме искали да помолим да ни бъде удължена обедната почивка, за да можем да покрепим отбора ни в решителния ни мач срещу Уругвай! Часовете ни ще бъдат отработени при първа възможност!

Лендън ни изслуша внимателно и известно време постоя без да каже нищо. След още малко обърна поглед към прозореца и се загледа в случайно минаващ самолет. Джордж свирна лекичко с нещо като малко тромпетче с висящи по него реснички и Лендън като че ли се сепна.

– Какво, мач ли ще гледате? – попита той.
– Съдбата на целия африкански континент зависи от нашата подкрепа, сър – казах тихо, но ужасно сериозно.
– Трябва да спрем уругвайските нашественици – добави Джордж.
– А кога пък станахте фенове на Южна Африка?
– Баба ми е една четвърт хайтянка, сър – отговорих високо и ясно.
– А мойта е от Пасо Добле – намери за уместно да добави Джордж.

Погледнах го с лек укор. Целия офис знаеше, че Лендън не се интересува изобщо от футбол, но това не значеше, че е пълен глупак. Лендън отново се загледа през прозореца. Очевидно го мъчеха много по-важни въпроси от мачовете на глупавото световно. Леко усилихме касетофончето и той отново погледна насам.

– Хубаво. Само не се напивайте – каза бързо и спря да ни обръща внимание. На бюрото му стояха няколко купчини документи, които чакаха да бъдат прегледани, коригирани и одобрени. „Скапани, надути уругвайци“, промърмори той сякаш на себе си и се зае с първата купчина.

Корпоративни стандарти

Днес шефът ни, Лендън, мина през бюрото ми да види как напредва новата корпоративна брошура. Погледна я бегло и веднага изкоментира:
– Много е грозно.

Днес шефът ни, Лендън, мина през бюрото ми да види как напредва новата корпоративна брошура. Погледна я бегло и веднага изкоментира:

– Много е грозно.

Бързо зачатках по клавиатурата, за да намеря хубаво, голямо изображение на някое от класическите произведения на изобразителното изкуство. Не след дълго обърнах екрана срещу него и му посочих с пръст Джокондата на Да Винчи.

– Добре, а как ти се струва, според теб това красиво ли е? – попитах иронично.
– Хм… Прекалено е облечена – отговори Лендън и тръгна към стаята си.

Mona Lisa
© Albert Conus (special thanks to Leonardo)

Лечение на скептицизъм

Програмистът Джон страдаше от онази форма на депресия, която се проявява във вид на краен скептицизъм. С други думи – Джон се съмняваше във всичко и всички…

Програмистът Джон страдаше от онази форма на депресия, която се проявява във вид на краен скептицизъм. С други думи – Джон се съмняваше във всичко и всички. Шефът му, Лендън, веднъж му направи забележка, заради липсата на ентусиазъм у него. Скоро след това Джон влезе в болница. Подложиха го на лечение с Антискепсис, нов продукт в експериментална фаза, за прилагането на който по тогавашните закони не се изискваше съгласие от пациента.

За съжаление лечението не даде очаквания резултат и Джон беше доста скептичен, че някой изобщо би могъл да му помогне. Тогава от клиника „Два мозъка“ изпратиха мозъчен експерт, който имаше известни успехи в лечението на подобни случаи.

Операцията започна. Сестрата подаваше различни повече или по-малко подходящи инструменти на лекаря, докато той разделяше мозъка му на части. Дежурният лекар през цялото време разпитваше Джон:

– Как се чувствате? Изпитвате ли все още съмнения?
– Не съм сигурен…
– Ако обичате, още малко докторе. Как е сега?
– Хм… Ами… Като че ли е по-добре… Дали да не спрем?
– Още мъничко. Сега?
– Ъъъъъъ… ъъъъ…
– Джон?
– ъъъ…
– Докторе, мисля, че сме готови.

Кодексианците

Съществуват във фирмената митология най-различни същества. Някои от тях са зли, други добри, а трети са ту добри, ту зли…

Съществуват във фирмената митология най-различни същества. Някои от тях са зли, други добри, а трети са ту добри, ту зли. От известно време забелязах, че сутрин полагащият ни се буркан с мед в кухнята е почти празен. На етажа сме 12 души. Кажете ми, колко мед може да изяде един човек на ден? Очевидно ставаше въпрос за същество, което много обича мед.

Споделих с колегата от съседното бюро и той потвърди впечатленията ми. Потвърди ги и офис мениджърката ни и чистачката. Известно време безуспешно се опитвахме да следим кой влиза и излиза. Нищо.

Усъмнихме се в Хорхе. Някой го видял да гребе с лъжицата и да лапа направо от буркана. Изпратихме му предупреждение по мейла, че тоя мед е за всички, да лапа, но с мярка. Той, разбира се, отрече, обиди се и демонстративно спря да ползва кухнята.

Изненадващо нещата продължиха все по същия начин. Всяка сутрин отивам в кухнята и оп – няма мед. Решихме да се оплачем на по-висша инстанция и отидохме при Лендън, шефът ни. Той е известен шегаджия и предположи, че някакви странни същества, наречени кодексианци излизат нощем от фирмените отчети гладни за още цифри и изсмукват меда, по същия начин, по който чрез договорите си ние изсмукваме парите на клиентите ни.

Обяснението му не ни задоволи, тъй като договорите на фирмата, годишните отчети и системата за определяне на заплатите и бонусите бяха нещо далечно и нереално, практически непознаваемо за нас, а медът ни се полагаше уж, за чая сутрин.

Представата на Лендън за кодексианците
© Albert Conus

Лендън видя, че не си тръгваме, извади един лист и ни нарисува как си го представя.

– Йохан, разлепи това по всички етажи. Нека ако някой види това същество незабавно да го задържи и доведе при мен.
Йохан взе листа и всички тръгнахме. Нямаше какво повече да търсим при Лендън.