Комарлак

Новият ни апартамент много ни харесва. Има само няколко недостатъка. Най-големият от тях е мухата в спалнята. Вероятно живее там дълго преди нас. Това  личи от самочувствието, с което лети под тавана. Полетът ѝ започва още рано сутрин. Жуженето ѝ е настойчиво и досадно. Буди ни. Наистина е невъзможно да се спи на такова жужене. Още по-страшно става обаче, когато слънцето залезе. Тогава мухата каца на тавана и привидно се успокоява, но всъщност само чака да изгрее луната. Точно в полунощ настръхва, разперва крилца и… комарлясва. Превръща се в един истински Комарлак. Започва да жужи към луната и изпитва нужда да пие кръв. Става опасно. Трябва да се крием под завивките и кроим планове как да го убием. Обмисляме ефективността на сребърни фунийки от църковния магазин или чеснови хлебчета от италианската хлебарница. Сутрин, с първите слънчеви лъчи Комарлакът се превръща обратно в муха. Каца кротко на прозореца и започва да чисти прозрачните си крилца. Ние отдъхваме и заспиваме, но само за секунда, защото в следващия миг Мухата ни буди с поривист полет. Новото жилище много ни харесва, но никак не успяваме да се наспим.