Промяна на перспективата

Непрекъснато забравяше. Първо започна да забравя дребни неща. Отваряше хладилника или някой шкаф и стоеше така дълги минути, докато се сети какво е търсил.

В началото се появиха две магарешки уши. След тях бявно изплува високо славянско чело и чифт тъжни очи, а накрая и цяло магаре, чак до земята. Потропваше вяло и целенасочено, към мен...

Войната ме направи такава. Отне ми близките, отне ми враговете, дома и спомените. Междувременно ме състари...

На Слава ушите ѝ почервеняват всеки път когато ѝ спомена за изложба. До мораво. Условен рефлекс, откакто я нащипах преди година, когато обезумях на изложбата на Матис...