"Кибрит, макара, туба лепило, лупа... Какво още трябваше да взема?" - се зачуди охлювът, докато се спускаше бавно по предното стъкло на колата на Драго. "А, да, термостата!", сети се...

Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно...

На половината път между Атина и Санта Комина, на едно разширение на асфалта, живее старец. Има куче, кълбо прежда и магически очила. С очилата той може да вижда преждата, дори и когато е в корема на кучето...

В началото се появиха две магарешки уши. След тях бявно изплува високо славянско чело и чифт тъжни очи, а накрая и цяло магаре, чак до земята. Потропваше вяло и целенасочено, към мен...

Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
- Ставай, Пенчо, дойдох.

Тази сутрин Дяволът се събуди и откри, че му няма опашката. Погледна под леглото - понякога я оставяше там - но и там я нямаше...

Сестрата на Мишо, Капка, се конти всяка сутрин по два часа. Не пасе трева тя. Знае, че два часа контене сутрин носи успех и късмет. Неясно кога и с кого, но е сигурно...

Бай Ганьо Африканеца, Бай Ганьо Американеца и Бай Ганьо Българина попаднали на пустинен остров...

Когато поредният Малдорор си спре колата пет инча в оградата, на една пеперуда в Бразилия ѝ порастват рога...

Във Вторник "Паркинги и гаражи" разкараха последния си басист...

По наклонената улица се срещат баба с малката си внучка с друга баба...

излезе ми име, че съм тъп...

Към средата на горичката, Червената Шапчица реши да поспре за малко, за да си намести изкуствените мигли...

На Манол всичко му е наобратно. А на Мануш - не...

Беше вече късно, когато Хулия се прибра от работа. Ярките летни звезди огряваха небето, щурците се бяха отдали на минимализъм под пейката на спирката...

Хората объркват какво ли не - човек и животно, мечта и прокоба, ляво и дясно, неизброими са погрешките. Моят ред да объркам нещата дойде на петнадесети август, миналата година...

Когато гризкам от клоните на стария дъб в двора, понякога се сещам за дядо ми. Не го помня много добре, изчезна по долините, когато бях малък...

За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм.