Извън релси

В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...

Ежедневието

Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...

Пропуснати ползи

Аз съм малък човек, дет се вика – кинта и двайсет. Краката ми – къси и малки. Гърдите ми - две шепи. Всичко е малко и късо при мен...

Влюбените

Някъде по това време решиха да ни разделят. Ние продължихме да се развиваме, а те, както можеше да се предполага, изпаднаха в криза. Гладуваха, ходеха голи и боси, а през зимата студуваха...

Началото

Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...

Адамс

Не се стърпях. Ето го смешника...

Forbidden Planet

Роби и Алтаира

Кратка история в картинки за чудесното приятелство между Алтаира и робота Роби, малко преди да се появи онзи скапаняк командир Адамс с тъпата си експедиция и да развали всичко.

Обява

Не че е лесно да караш колело, но не е и кой знае колко трудно. Поне не е нещо, с което бих тръгнал да се хваля...

Опасни връзки

Мониторът замига и се затресе в истерични конвулсии. От вибрациите бюрото подскочи и започна да се отмества бавно настрани със смешни ситни стъпчици...

Роботите също пушат

Беше вече късно, когато Хулия се прибра от работа. Ярките летни звезди огряваха небето, щурците се бяха отдали на минимализъм под пейката на спирката...

Между релсите

Хората объркват какво ли не - човек и животно, мечта и прокоба, ляво и дясно, неизброими са погрешките. Моят ред да объркам нещата дойде на петнадесети август, миналата година...

Точност относителна

Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи...

Комета

Аз съм комета.

Гълтач на огън

Седнах на земята и стиснах главата си с ръце. Виеше ми се свят от водките. Около мен хората продължаваха да танцуват и да се забавляват. Започнах да се самосъжалявам. Защо, защо, защо!??

Мануш взима всичко

Танцувах с цялото си сърце. Въртях се в кръг, правех движения с ръце, подскачах, прикляках, падах назад, хвърлях се на колене, крещях...

Нови случаи на домашен скептицизъм

Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...

Духът

Снощи духът на едно момиче, което изоставих преди години без конкретна причина се завърна от забвението, за да ми поиска сметка. Клета и безпомощна приживе, тя дойде разярена, като жадуващ за отмъщение жесток, неумолим и зъл войн...

Без думи

Чаках те цяла нощ, след като свърших водката слушах радио, после направих скандал на съседа. Когато ми попремина забелязах, че това е непознат...

Върнън

Уилфредо хич не обичаше да дава обяснение на Хулия къде излиза толкова често. В началото все имаше уж някакъв повод във фирмата, я работа, я заседание...

Души в резерв

На колекционера на души му избягала любимата душа...

Човекът със синята глава

Срещнах го в полицейския участък оня път, когато ме опандизиха без никаква причина. Точно бях успял да се измъкна от сградата, където се провеждаха двата купона и иззад ъгъла се появиха ония двамата и ми сложиха белезниците...