Извън релси
13.10.2009
В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...
Ежедневието
08.10.2009
Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...
Пропуснати ползи
06.10.2009
Аз съм малък човек, дет се вика – кинта и двайсет. Краката ми – къси и малки. Гърдите ми - две шепи. Всичко е малко и късо при мен...
Влюбените
22.09.2009
Някъде по това време решиха да ни разделят. Ние продължихме да се развиваме, а те, както можеше да се предполага, изпаднаха в криза. Гладуваха, ходеха голи и боси, а през зимата студуваха...
Началото
17.09.2009
Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...
Роби и Алтаира
03.09.2009
Кратка история в картинки за чудесното приятелство между Алтаира и робота Роби, малко преди да се появи онзи скапаняк командир Адамс с тъпата си експедиция и да развали всичко.
Обява
30.08.2009
Не че е лесно да караш колело, но не е и кой знае колко трудно. Поне не е нещо, с което бих тръгнал да се хваля...
Опасни връзки
27.08.2009
Мониторът замига и се затресе в истерични конвулсии. От вибрациите бюрото подскочи и започна да се отмества бавно настрани със смешни ситни стъпчици...
Роботите също пушат
24.08.2009
Беше вече късно, когато Хулия се прибра от работа. Ярките летни звезди огряваха небето, щурците се бяха отдали на минимализъм под пейката на спирката...
Между релсите
20.08.2009
Хората объркват какво ли не - човек и животно, мечта и прокоба, ляво и дясно, неизброими са погрешките. Моят ред да объркам нещата дойде на петнадесети август, миналата година...
Точност относителна
18.08.2009
Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи...
Гълтач на огън
04.08.2009
Седнах на земята и стиснах главата си с ръце. Виеше ми се свят от водките. Около мен хората продължаваха да танцуват и да се забавляват. Започнах да се самосъжалявам. Защо, защо, защо!??
Мануш взима всичко
31.07.2009
Танцувах с цялото си сърце. Въртях се в кръг, правех движения с ръце, подскачах, прикляках, падах назад, хвърлях се на колене, крещях...
Нови случаи на домашен скептицизъм
30.07.2009
Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...
Духът
20.07.2009
Снощи духът на едно момиче, което изоставих преди години без конкретна причина се завърна от забвението, за да ми поиска сметка. Клета и безпомощна приживе, тя дойде разярена, като жадуващ за отмъщение жесток, неумолим и зъл войн...
Без думи
19.07.2009
Чаках те цяла нощ, след като свърших водката слушах радио, после направих скандал на съседа. Когато ми попремина забелязах, че това е непознат...
Върнън
16.07.2009
Уилфредо хич не обичаше да дава обяснение на Хулия къде излиза толкова често. В началото все имаше уж някакъв повод във фирмата, я работа, я заседание...
Човекът със синята глава
13.07.2009
Срещнах го в полицейския участък оня път, когато ме опандизиха без никаква причина. Точно бях успял да се измъкна от сградата, където се провеждаха двата купона и иззад ъгъла се появиха ония двамата и ми сложиха белезниците...